„Дори Фантасмагорията“ – безкрайното въбражение на шестгодишните
Малкото издателство „Еуниката“ ми направи силно впечатление със сборника фантастични разкази на Кен Лиу и каталогът им не подсказваше да очаквам детска книга от тях. След първоначалната изненада подходих към „Дори Фантасмагорията“ на Аби Ханлон (автор и илюстратор) без никакви очаквания.
В кратката биографична информация за авторката в края на книгата пише, че тя е учителка в държавни училища в Ню Йорк и вдъхновението за 6-годишната Дори идва от разкази и рисунки на нейните ученици. А коя е Дори?
Тя е най-малкото дете в семейството и всички я наричат Пакостница. Дори има голямо желание да играе с по-големите си сестра (Вайолет) и брат (Люк), но те все още я смятат за бебе и упорито отказват да я включат в игрите си. Това не смущава момиченцето кой знае колко, защото тя винаги има компания – приятелката й Мери или пък някое от многобройните чудовища вкъщи – Чудовището от прахосмукачката, Чудовището от кетчупа, Чудовището от горния коридор и т.н. Фактът, че нито един от приятелите й не е реален съвсем не я смущава.
Опитите на Вайолет и Люк да я игнорират и буйното въображение на Дори водят до куп забавни случки и недоразумения, добре познати на всички родители и други близки роднини на 6-годишни деца. Например, нескончаемият потоп от въпроси, вярата, че можеш да се обадиш на феята си кръстница (мистър Нъги!) от всеки банан и пълната убеденост, че си се превърнал в куче.
Аби Ханлон умело използва вроденият стремеж на по-малките деца да се включат в игрите на по-големите и да не бъдат възприемани като „бебета“, за да разкрие динамиката на семейните отношения с приятна доза хумор
„Дори Фантасмагорията“ е идеалното преходно четиво за децата, които технически вече могат да четат, но все още трудно се съсредоточават върху по-дълги текстове. Ежедневните пакости и въображаеми игри на очарователната Дори лесно ще задържат вниманието им, защото са им много добре познати, а момиченцето е толкова обезоръжаващо симпатична, че няма как да й устоиш. За удоволствието и лекотата на четенето допринасят едрият шрифт и множеството графични илюстрации, които леко ги водят през страниците.
Преводът на български е на Тодор Кенов, който се е справил добре, макар на мен да ми се щеше да видя забавен вариант на български на името на г-жа Гобъл Грекър (в книгата има илюстрация, на която тя яде крекери от кутия с надпис Gobble Crackers).
А защо все пак Фантасмагорията? По обяснението на самата авторка фантасмагория е „състояние, подобно на сън, при което границата между въображаемите и истинските неща се размива.“ Дори живее именно в това състояние, а докато следях перипетиите й, нямаше как да не изпитам съжаление, че колкото повече растат децата, толково по-рядко изпадат във фантасмагория. За възрастните пък да не говорим.
Кратка справка в интернет ми показа, че до момента Аби Ханлон е написала 4 книги от поредицата, а аз мога само да се надявам, че българските читатели ще имат още фантасмагорични преживявания със симпатичната Дори.
Автор: Лора Филипова