Диана Райкова: Преводачът трябва да е не само точен, но и много деликатен
Диана Райкова е преводач на поредицата за щурата Ема, героиня на Мая фон Фогел. Завършва философия и литература, работи като редактор на детското списание „Дъга“, а сега е съсобственик на изд. „Ергон“. Диана е автор на стихосбирката „Назоваване“, на теоретични студии и изследвания върху европейската литература за деца. Над 40 са нейните преводи от английски, немски, руски и шведски език, а сред личните ѝ открития и творчески пристрастия е поредицата на Мая фон Фогел за Ема.
Ето какво още сподели с нас Диана Райкова:
С какво преводът на детска книга се отличава от този на книга за възрастни?
Трябва да е още по-добър, отколкото преводът за възрастни. Без право на грешки. Отговорността при превод на детска книга е по-голяма, защото за малкия човек историята в книгата е толкова истинска, колкото е реалният живот; героите са толкова реални, колкото и децата навън. И внушенията, които се отправят от автора не се подлагат на съмнение, а се вливат директно в жизнения опит на малкия човек. Затова преводачът трябва да е не само точен, но и много деликатен.
Превеждали ли сте други детски книги? Коя от тях има специално място в сърцето Ви?
Да, предишните седем книги от поредицата за Ема. Когато прочетох първата от тях – „Всички обичат Ема“ – беше лято като сега. Имах чувството, че съм се върнала отново в детството и си спомних точно усещането да си във ваканция, когато целият безкраен ден лежи пред теб и можеш да правиш всичко, каквото поискаш. Свобода!
От всички тези книги най-много като че ли обичам „Побъркани на тема Ема“.
Какво определя една детска книга като хубава?
Това, че остава с теб завинаги, дори когато отдавна вече си порасъл.
Трябва ли децата да четат и защо?
Да, много трябва, и трябва да е по много. Но те ще го правят само ако преди това възрастните са им създали потребност да търсят в книгата приятеля, на когото винаги могат да разчитат, и който винаги има какво да им каже, без никога да им размахва пръст.
Обичахте ли да четете като дете?
Винаги съм обичала да чета. Като дете – защото с героите от книгите преживявах техните невероятни приключения, смеех се с тях и плачех с тях, страхувах се, когато попаднеха в беда и си отдъхвах при щастливата развръзка. Да се идентифицираш с радостите и болките на другите, нещо, което се случва, докато четеш, е първата школа по доброта и човечност.
Кои са книгите, които белязаха детството Ви?
Много са книгите, за които мога да кажа, че са били неизменна и незаменима част от детството ми. На първо място приказките на Андерсен, „Малкият принц“ от Екзюпери, „Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин“ от Марк Твен, „Приключенията на Лукчо“ от Джани Родари, „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол, както и всички книги за индианци.
Коя страхотна детска книга, непозната в България, бихте искали да видите издадена на български?
„Малка промяна за Стюарт“ от Лиса Евънс, например. Но мисля, че все пак има шансове българските деца да се запознаят с перипетиите на малкото английско момче.
Какво бихте казали на 10-годишния си аз сега?
Хей, превържи коленете си добре, защото ще падаш доста. Но не се страхувай: онази звезда на небето, която гледаш от терасата в лятната вечер, ще е там и след много години, и ще ти показва пътя. А аз ще те чакам в края му.
Ако попаднете на портал за пътуване в пространството и времето, къде бихте отишли?
В бъдещето! За да разбера на какво играят децата там; какво си мислят родителите им, когато вятърът свири отвън в зимната вечер… Дали им четат приказки с картинки? Не знам, не знам. Знам само, че пътуването си заслужава.
Книгата „Влюбен в Ема“ (изд. „Ергон“), преведена от Диана Райкова, излиза на български език с финансовата подкрепа на програма „Творческа Европа“ на ЕС. Тя е част от кампанията „Северно лято“. Други книги за Ема: „Всички обичат Ема“, „Ема и първата целувка“, „Ема – за щяло и нещяло“, „Побъркани на тема Ема“, „Ема иска да знае“, „Ема е щастлива“, „Ема на седмото небе“.