Детските книги с главни герои хора са по-поучителни от тези с животни

Канадско проучване, публикувано в научното списание Developmental Science, опровергава извечната традиция приказни животни да носят етичните уроци на нашите деца, съобщава The Guardian. Учени от Института за изследвания в образованието в Онтарио към Университета в Торонто са провели изследване с близо 100 деца между 4 и 6-годишна възраст.

Прочетена им била една от трите подготвени версии на приказката на Мери Пакард „Малката миеща мечка се учи да споделя”. В първата антропоморфни животни научават, че да споделяш те кара да се чувстваш добре. Във втората животните в илюстрациите са заменени от хора, а третата „контролна“ версия на приказката е неутрална – за семена.

Преди да им бъде прочетена приказката, децата избрали десет стикера, които да си вземат за вкъщи и им било казано, че анонимно дете няма да получи нито един стикер. Било им обяснено, че могат да споделят стикерите си с него като ги сложат в плик, докато провеждащият изследването не гледа. След прочитането на приказката, на децата им било позволено да изберат още десет стикера и отново им било предложено да подарят част от тях на ощетеното дете.

Според резултатите от експеримента, децата, на които им е била прочетена приказката с главни герои в човешки образи, са станали по-щедри. Липсвала е разлика в поведението между децата, чули историята с антропоморфните животни и контролната приказка. И двете групи са показали спад в споделянето.

Учените, провели изследването, споделят, че според други изследвания със същия метод, преди шестгодишна възраст „децата почти не споделят стикери със своите приятели и дори след тази възраст те запазват повечето стикери за себе си“, така че задачата „предоставя възможност на децата да променят поведението си след като им бъде прочетена приказката.“ Те установили, че четенето на поучителна история за споделяне е имало „незабавен ефект върху про-социалното поведение на децата”. Патриша Гана, професор по ранно когнитивно развитие към института в Онтарио и ръководител на научния екип, признава:

„…(макар) все повече изследвания да показват, че малките деца с готовност прилагат наученото от реалистични приказки, за първи път откриваме, че това важи за социалното поведение. Това е изненадващо, имайки предвид в колко много приказки главните герои са животни с човешки черти.“

От Езоповите басни до историите за Мечо Пух говорещите животни имат огромна роля в детската литература. Преглед на около 1000 детски книги през 2002 г. показва, че „повече от половината книги са с главни герои животни, от които в по-малко от 2% от тях животните са изобразени реалистично.“

Според Гана тези данни биха били полезни на авторите на детски книги.

„Ние разказваме приказки на децата по много причини и ако целта е да ги научим на морална поука, то един от начините да направим урока по-достъпен за децата е да използваме човешки образи.“

Авторът и илюстратор на картинни книги с животни Крис Хотън споделя, че според него историите, които имат дългосрочен ефект върху детското поведение, са тези, които успяват да докоснат дълбоко детето, а не тези с прости послания под формата на поучения.

„Като малък прочетох “Паяжината на Шарлот” и знам, че бях дълбоко впечатлен. Мислех за книгата дълго след като я бях прочел, идентифицирах се с героите, които не бяха хора. Това, както и други неща разбира се, ме превърна във вегатарианец.“

Трейси Кордерой споделя своите впечатления от опита си на автор на картинни книги. Според нея дори и леко дистанцирани от децата, роля на героите животни е много важна, защото омекотява посланието и го прави по-лесносмилаемо.

Цялата публикацията в „Developmental Science“ можете да прочетете тук.