Да запалим момчетата по книгите

Сайтът Booknotes Unbound се поддържа от Новозеландския съвет за книгата (New Zealand Book Council) и целта му е да популяризира силата на четенето и да насърчава интелектуалния живот в Нова Зеландия. В Booknotes Unbound попаднахме на интересна статия от Пол Адамсън*, в която той споделя мислите си за това дали и как можем да запалим момчетата по книгите. Предлагаме го на Вашето внимание с незначителни съкращения.

Изостават ли момчетата от момичетата в оценките си по четене в училище? Да. Стават ли техните оценки по писане все по-ниски от тези на момичетата? Да. Неспособни ли са момчетата да прихванат любовта към книгите? Не! Дали момчетата са все още неизползван източник на енергия, вдъхновение, любопитство, мотивация и творчество? Да! Защо тогава не влагаме повече усилия да вдъхновим момчетата да четат повече?

Писателят Стивън Кинг заявява съвсем ясно, „Ако нямаш време за четене, нямаш време (или инструментариум) за писане.” Двете дейности са неразривно свързани. Те могат да бъдат и самосбъдващи се пророчества за житейските шансове на момчетата по отношение на работните позиции, измежду които ще могат да избират. Освен ако не успеят някак да преоткрият набора си от умения когато прожекторите внезапно светнат и те осъзнаят значението на толкова важната връзка между прочитането на информацията и използването й за изпълнението на някаква задача.

Какво означава това за училищата, родителите, детегледачите и обществото като цяло? Мисля, че вместо да подхождаме към въпроса когато вече съществува дефицит, трябва да приветстваме това, което момчетата могат да предложат и да се възползваме от огромния потенциал, който чака да бъде използван. От самото начало бащите (или мъжа в съответната роля в семейството) трябва да покажат, че ценят четенето. Така нареченото четене не е женско занимание. Книгите трябва да формират част от момчешката култура през детството, при която семейството и роднините споделят книги, подаряват си ваучери за книги и познават читателските си интереси посредством редовно общуване.

В домовете на момчета трябва да има на разположение материали за четене и редовни справки, от различни жанрове. В училищата, училищните библиотеки и класните стаи трябва да има разнообразие от списания, спортни доклади, комикси, журнали и уеб източници (списъкът е дълъг), от който те да черпят. Книгите трябва да бъдат придружавани от различни промоционални материали, които да разкриват частично загадката и интригата в една книга (без значение художествена или нехудожествена) и така да подбуждат читателя да се потопи и научи повече за героя, с когото би могъл да се съизмерва.

Нехудожествената литература улеснява достъпа до информация, която след това може да стане повод за дискусия между момчетата. Това е важен ритуал за функционирането в техния социален контекст, който дава възможност за приемане, доверие, положение и интерес към индивида и групата като цяло. Това „преносимо” знание включва обезпокоителни, противоречиви, забавни и ужасяващи парченца информация и предоставя трамплин към личното мнение за „разни работи”, който да им помогне в класната стая и в развитието им изобщо.

Формулата е съвсем проста. Подбирайте книги, които са интересни на момчетата – вие ги познавате, независимо дали са ваши ученици, синове или роднини. На учителите, които създават дискусионни групи, в които учениците се „хвърлят” да споделят „най-добрите откъси” от книгите, за да се посмеят, шокират или информират, директорите трябва да казват „Продължавай, чудесна работа!”. Вместо това Националните стандарти и крайната заангажираност с доказване на писмени постижения доминират вече смазващия набор от изисквания към учителите. Дотолкова, че има опасност да се наложат в програмата за ограмотяване за сметка на потапянето на момчетата в книгите със собствено темпо и с учител, който разполага с времето да опознае истински интересите на учениците си и самите тях като личности.

Пример за родител или учител, който познава читателя, е способността внимателно да се напасне даден текст с уменията на ученика, при което текстът не е твърде лесен, нито твърде труден, не все пак представлява предизвикателство. Следващата стъпка е създаването на балансирана програма за четене, която да даде достъп на момчетата до разнообразие от текстове, като при това интерактивните сайтове и дори фейсбук могат да подобрят уменията им за четене и писане. Осигурете им широка гама от лесни за четене книги на различни теми, художествени и нехудожествени. Предпочитайте художествената литература с акцент върху действието, а не дългите описания на емоционалните характеристики на определени герои.

Специално за момчетата няма нищо по-мотивиращо от грабваща окото, лесна за употреба нехудожествена книга по конкретна тема, която истински ги вълнува. По мое мнение е също толкова важно и да подхранваме и онова всепоглъщащо потапяне в измислена история, при което можем да се изгубим за известно време. Не е важно къде е балансът. По-важно е да подхванем въпроса от възможно най-много посоки и да общуваме с момчетата, така че да можем да им кажем „Наистина разбирам какво те вълнува!” Разбирайте ги, вдъхновявайте ги и запалете повече момчета по книгите!

*Пол Адамсън е новозеландски писател и учител. В продължение на над 30 години е работил като преподавател, училищен директор и съветник, а в момента отговаря за училище за алтернативно образование в област Уайрарапа на северния новозеландски остров. Той е експерт по образованието на момчета и е бил лектор на няколко международни конференции.