Да учиш азбуката с „Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман“

Ако някой ми беше предсказал, че книга със странното заглавие „Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман“ ще се окаже най-чудесното (детско) издание, което съм чела тази година, нямаше да му повярвам. Но стана така, че през май спонтанно си го купих, след като видях откъс от новото заглавие на сръбската писателка Владислава Войнович в сайта на изд. „Кибеа“.

В рамките на седмици го прочетох още два пъти, измислих на кого другиго да го подаря и (този път твърдо) реших да напиша отзив, защото великолепните книги го заслужават.

Запознайте се с главната героиня и разказвач в романа Мелания – остроумна, любопитна и упорита бъдеща първокласничка. Родом от Белград, но в момента живее в малко сръбско градче, тъй като майка ѝ заминава да следва изобразително изкуство в Италия, баща си не познава, а леля ѝ спонтанно си намира работа като корабен готвач и на свой ред я поверява на баба ѝ.

Бояна е от онзи отличен вид баби, които са привидно строги, но справедливи; обичащи и всеотдайни. Бивша машинописка в съда, понастоящем си изкарва прехраната като готви срещу заплащане за т.нар. абонати – съседи и познати, които нямат време или не могат да го правят сами.

По този повод у дома им често се събира пъстра и духовита компания: католическият свещеник, православният, художникът, осемгодишният Шаца, който също като Мелания е отглеждан от баба си, малката Дуня с родителите си и т.н. Чест гост е и дядо Бране – гаджето на баба ѝ (последното е тайна, но Мелания знае не една и две тайни в къщата благодарение на доброто старо подслушване :)).

Това лято Бояна е решила да научи внучката си на буквите от азбуката, за да я подготви за първи клас. Така ще докажат и на отговарящия за Мелания социален работник по прякор Соца, че домашното обучение не е по-лошо от задължителната предучилищна подготовка и дори го превъзхожда. Във всяка глава от романа Мелания научава по една нова буква от азбуката и упражнява нови думи, започващи с или съдържащи въпросната буква. Например:

„Думата абонати започва с буквата А, която се научих да пиша днес. А мога и да я прочета. А се появява много често в различни думи. Където и да погледнеш, все ще я откриеш. Това А невинаги е в началото на думата, ами се пъха навред. Бааба ми даааде един изваааден клааавиш на своя компютър, нааа който печаааталааа в съдаа, точно с буквааатаааа А. Клавишът се извадил, защото най-често удряла по него.“

Докато Мелания учи буквите и ни забавлява с находчивите си асоциации, ние пък научаваме повече за нея. Например, че много ѝ липсва майка ѝ, която вижда само по скайп. Че страда, задето няма татко и няма кой да я защити в баналните спорове с другите деца. Че много иска да си има кученце, но баба ѝ е твърдо против. Че е способна да прояви неподозирана смелост, когато измисли как да сбъдне мечтата си. Че в живота се случва да проливаш сълзи и от болка, и от мъка, и от яд, но всичко лошо отминава, ако има кой да те обича.

Много ми е трудно да споделя в скромен обем от думи всичко, което ме накара да харесам толкова много „Аврам, Богдан, вода газят“. Затова ще изброя само няколко впечатляващи за мен постижения:

• Пълнокръвни, забавни, земни, разнообразни персонажи, които извикват незабавна симпатия.

Сюжетът се разгръща като на филм: образно, увлекателно и с отлични диалози благодарение на разказваческия талант на Владислава Войнович. Гласът на Мелания безспорно звучи много по-зряло от предполагаемата ѝ възраст, но за мен това беше само плюс.

За първи път в живота си се размислих над някои Меланини прозрения, като например откъде произлизат имената на дните от седмицата; как лошите думи могат да вдъхват смелост в трудни моменти и защо майката на Червената шапчица все пак не ѝ се е ядосала, че замалко всички щели да пострадат, задето не я е послушала от самото начало. 🙂

• Страхотно богатство на езика, което означава също така и преводачески подвиг на Русанка Ляпова.

В рамките на две глави, например, си съжителстват употребени в контекст думи като: „ковладя“, „дембелин“, „баобаб“, „престолонаследничка“, „коруба“. А честите игри на думи, в които се включват по равно възрастните и децата, са истинско лингвистично пиршество.

Любопитно ми бе да науча какво е на сръбски „персирам“, „баук“ или как се трепери „като сврака на юговина“. Няма по-голямо доказателство за силата на буквите, грамотността и магията на превъзходния превод от такъв роман – буквално изпитвах физическото усещане за сладост под езика.

• Особено впечатляващ е фактът, че специално за българските читатели Владислава Войнович е дописала (а Лука Тилингер е дорисувал) няколко глави с буквите, които не съществуват в сръбската, но ги има в българската азбука – Щ, Ъ, ь, Ю, Я.

Ако не бях прочела изрично в епилога, нямаше да повярвам, че са добавени допълнително – до такава степен те изглеждат органично свързани с останалото повествование. Веднага ми се прииска да имам книгата в оригинал, за да сравня края на историята. 🙂

• Илюстрациите на младия Лука Тилингер заслужават отделно споменаване – едновременно нежни, закачливи, иронично-метафорични, фантастични!

Допълващи, но и разказващи съвсем отделна история от основната сюжетна линия. Заслужават връщането към тях отново и отново за разгадаване на нови значения, когато сюжетът вече е улегнал. Във видеоклипа по-долу можете да видите как се създават илюстрациите към романа.

• Външният вид на книгата – това издание е безупречно от гледна точка на цялостното си изпълнение.

Изключителен превод (при такъв предизвикателен текст) в съчетание с отлична редакторска и коректорска работа, печат, качество на хартията, твърди корици. Все по-голяма рядкост е човек да държи в ръцете си такова книжно бижу, изпипано до последния детайл.

Бих препоръчала романа на запалени читатели над 11-12 години и още повече на родители, детски учители, книжни деятели и обикновени читатели с любов към литературата, чувство за хумор и буден ум. Поради наличието на рядко срещани думи и такива от чужди езици, както и специфични шеги, удоволствието при децата ще е най-пълно при съвместно четене и обсъждане с родителите – най-добре бавно, глава по глава. Следва да предупредя и за наличието на малко на брой, но запомнящи се живописни думи като „лайненце“, „дупе“ и „задник“, които не са за всеки родителски вкус. 🙂

Впрочем дали стана въпрос какво значи „Аврам, Богдан, вода газят“? Това е нещо като скоропоговорка, с която сръбските деца по-лесно запомняли азбуката, защото всяка дума от нея започва с поредната буква от азбуката. Любопитни ли сте? Ето я:

Аврам, Богдан вода газят дълбока.

Един жерав змия изяде.

Йордан кара лудо магаре.

Никола отведнъж премина реката.

Стоян тътрузи угоен фазан.

Христо целува черен шопар.

Щъркели, ъгълче (в) гьола, южно ято.

Владислава Войнович (автор), Лука Тилингер (илюстратор), Русанка Ляпова (преводач) и целия екип на издателство „Кибеа“, благодаря за несравнимото удоволствие!

Ето и видеото, записано специално за българските читатели:

Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.