Четем всеки ден… у дома: Любима Мавродиева

В рубриката “Четем всеки ден у дома” с Empirina ви насърчаваме да споделите своите фамилни практики за споделено четене с децата. Вярваме, че всяка разказана история има силата да вдъхновява и да вдъхва увереност, че четенето е магия, която свързва децата с родителите им и подпомага пълноценното детско развитие. 

Днес споделяме историята на Любима и нейния син:

Казвам се Любима, на 27 години съм, завършила съм лингвистика и литература, но май най-важното тук е, че обожавам да чета. Нямам спомен някога да не ми е четено или да не съм чела.

Имам син на година и половина. На него започнах да чета още докато бях бременна. Избрах “Вино от глухарчета” на Бредбъри, защото харесвам начина, по който той играе с думите и реших, че щом бебето рита усилено, докато чета на глас (не ме питайте колко странно съм се чувствала), и на него много му харесва книгата. Да, ама не, както се казва.

Роди се бебето, майка му се свести и захвана да му дочете книгата, че нали така не може да се остави недовършено четивото. Ей, казвам ви, това дете не я хареса тази книга – щом започвах да чета, веднага се бунтуваше. С огромно разочарование оставих сериозната литература и взех бебешки книжки. Определено му харесаха повече, започна да се заглежда, да гука, да се усмихва и да е спокоен, докато чета кратки бебешки стихчета.

И така сега ви пиша посред нощ, защото супа се готви в 3 през нощта, за да мога сутринта на спокойствие да прочета “Мими” (“Маша и мечокът” в превод от езика на сина ми), а след това да разглеждаме всички възможни книжки с животни.

Ако някога някой ми беше казал, че вместо посреднощ да чета за удоволствие (или да спя), аз ще готвя, за да може детето ми да се потапя в книжния свят, сгушено в мен, през деня, дали щях да му повярвам…

Прави ми впечатление, че синът ми много харесва моите детски книжки, които четем като отидем при баба. Моята любима бебешка книга – “Пиленцето” на Корней Чуковски – се чете, както някога на мен я е чела майка ми – на конвейер (n на брой пъти един след друг). Подозирам, че кàрмата си знае работата и ми се връща, задето не съм оставяла моята майка на мира с тази книжка.

Шегата настрана, няма как да съм по-щастлива като виждам интереса на детето към книгите. Случва се да не мога да свърша нещо, защото той носи книжка, дърпа ме за ръката с “маму, маму”, показва ми да седна на земята, на мекия килим, сяда в скута ми и чака да четем.

Оставили сме си книжки във всяка стая, при всяка баба, в колата, в количката – навсякъде, където може да ни се дочете.

Книгите са магия, книгите са обич, а децата имат нужда точно от това. Ако им дадем мноооого обич и много вълшебство, докато са малки, вярвам, че ще пораснат щастливи, уверени и изобретателни хора. А какво по-хубаво от това?

Ако и вие искате да се включите в рубриката “Четем всеки ден у дома”, научете как да го направите тук.