Скъпи млади (а и по-възрастни) читатели,
поздравявам ви с Националния празник на Република България!
На днешния ден преди 134 години в малкото градче Сан Стефано е сложен край на Руско-Турската освободителна война. След дълги години на робство, нашата страна е била свободна. Много от съотечествениците ни са дали живота си за тази кауза – да бъде България свободна страна, в която живеят в мир и разбирателство всички – българи, гърци, турци, евреи, арменци, роми…
Затова на днешния ден трябва да извадим спомените за историята от прашния шкаф, да ги поизтупаме и да се закичим гордо с бяло-зелено-червено, за да почетем паметта на всички знайни и незнайни герои, дали живота си за нашата свобода.
Пожелавам ви никога да не забравяте своята история, своята родина. Макар и понякога тя да не ви харесва и да искате да избягате, носете я винаги в сърцето си и бъдете горди българчета!
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
(“Аз съм българче”, Иван Вазов)
