“Чернова”-та на Лукяненко

„Чернова“ е най-новият роман на руският фантаст Сергей Лукяненко, издаден в България. И е хубав. Фентъзи или фантастика? Ами на мен ми е малко трудно да отговоря на този въпрос. От една страна имаме пътуване между парелелни вселени (фантастика), от друга страна някои от тези вселени са едни такива антични и средновековни (фентъзи)… Всъщност жанрът ли е най-важното?

Харесвам Лукяненко. Много го харесвам. И докото си говорим за жанрове, не мога да не се запитам, дали харесвам повече фентъзито или фантастиката му? Патрулите или Дълбината? Дълбината или „Спектър“? „Спектър“ или „Студени играчки са звездите“?

Определено харесвам мрачния, почти антиутопичен тон на „Студени играчки са звездите“, но приключенията на постоянно изправения пред морални и житейски дилеми Антон Городецки също са ми много по сърце… Ами сега? Къде да вместя „Чернова“? И колко време ще трябва да чакам за продължението? Оф, защо не учих руски едно време?…

В „Чернова“ има едно такова чувство за хумор, което сякаш не очакваш от Лукяненко. Философията, размислите за руската душевност и природата на човешките отношния и човещината, о, да, това са типични теми за лирическите отклонения на точно този автор, но хумор? И то хумор, а не циничен, филсофски сарказъм.

Кирил се оказва „изтрит“ от собствения си живот. В апартамента му живее друга жена (абе, някой знае ли защо Лукяненко упорито държи да нарича всички жени под 60 години в книгите си „девойки“?), приятелите и роднините не го помнят, а собственият му шеф му предлага собствената му работа… Подигравка от съдбата? Или всъщност подарък? Е, типично за Лукяненко, подаръкът ще се окаже затвор, добрите и лошите често сменят местата си, приятелите ще се окажат най-добрите предатели, а в средата на цялата каша стои Кирил и се опитва да вземе решение за съдбата на света… или поне за своята собствена.

Книгата е страхотна – дори само заради посещението на Кирил при писателя фантаст Дмитрий Мелников (алтер его на самият Лукяненко) и сбития литературен преглед на съвременната руска фантастика. Ето тук сарказмът и иронията не жалят никого… „Фантастите вярват в чудеса още по-малко, отколкото проститутките в любовта. Това си помислих, когато дойдохме при Мелников. Само че проститутките вярват в любовта. Тихичко, без да казват на никого, но вярват. […] Така и твоят Мелников… всъщност му се иска всичко това да го има – чудесата, извънземните, паралелните светове. Всичко това да не е само обвивка на бонбон, а самият бонбон… разноцветни бонбони в кутия. Но той се бои да повярва!“

Според Уикипедия „Чернова“ е само първа част, а сайтът на издателство Инфодар “мълчи” за евентуална дата за излизане на втората. Ех… Не съм сигурна това дали точно ме дразни, но на Лукяненко определено му е навик да пише романи, които са напълно завършени, подредени, с красив и напълно достатъчен финал. И няколко месеца по-късно да те изненада с още по-красиво, подредено и напълно логично продължение, което преобръща самодостатъчният първи финал с краката нагоре. Е, какво пък, поне го прави с финес.

Автор: Милена Ташева

[club]