Битката за хубавата трева

Бардур Оскаршон е писател от Фарьорските острови. Познат на българската публика с книгата си “Плоският заек” (изд. “Дамян Яков”), той предлага философски книги за деца и възрастни, които не натрапват собствена поука, а стимулират читателя да търси отговори за себе си. Неочакваният финал може да бъде шокиращ за традиционалистите, но именно подтикът към разсъждения превръща малките книжки с опростени илюстрации в издания, донесли на създателя си редица награди.

“Битката за хубавата трева” (изд. “Дамян Яков”) излиза отново в превод на Росица Цветанова. Сюжетът проследява отношението на зайците и кучетата към най-хубавата трева на планетата – едните обичат да се припичат и да я ядат, а другите – да се припичат и да акат върху нея.

Един ден на зайците им писва хубавата трева да бъде съсипвана от кучетата и решават да ги прогонят. Хитрият им план включва сламки, лепило и заешки рев.

След известно време най-хубавата трева става не-толкова-хубава-и-мека. Зайците разбират, че кучетата имат заслуги любимото им лакомство да е толкова вкусно. Затова трябва да измислят как да върнат кучетата обратно.

“Битката за хубавата трева” е книга за деца (и за възрастни с чувство за хумор!). Авторът и художник Оскаршон провокира през цялото време децата да следят сюжета, да предугаждат какво биха направили героите и обикновено предположенията им да са далеч от истината. Минималистична откъм думи и илюстрации, книгата стимулира непрекъснато съревнование между мисълта на читателя и гениалния замисъл на твореца.

На всеки етап от историята възрастният може да спира и да предлага на детето да изказва предположения за развитието на сюжета. Така четенето става още по-вълнуващо, а децата мислят ативно и следят внимателно развоя на събитията.

За разлика от читателите от скандинавските държави, които просто умеят да се наслаждават на текстовете и илюстрациите, у нас царува схващането, че детските книги трябва да са пълни с благопристойни и високопарни изрази, с дебело подчертани поуки. Докато проследявах историята в книгата, впечатление ми направи илюстрацията с кучета, изхождащи се върху хубавата трева. От една страна, тази гледка е обичайна – във всеки парк или градинка ежедневно срещаме със сина ми кучета в такава поза; от друга страна, през цялото време се чудех как биха реагирали родните читатели, готови да отхвърлят всяко издание, попаднало извън описаните по-горе схващания.

В работата си винаги поставям фокус върху интересите/вижданията/нагласите на децата. За да проверя как те биха реагирали, прочетох “Битката за хубавата трева” на сина ми (5 г.). Ето и част от разговора, който проведохме:

– Какво мислиш за книгата?

– Много е забавна! Най-много ми хареса тая идея със зъбите.

– А има ли нещо, което те притеснява в нея?

– Какво да ме притеснява?

– Ами, например, акащите кучета, които са нарисувани?

– Не ме притесняват. Те нали така правят, защо да ме притесняват?

– Чудя се какво да напиша за майките, които ще кажат, че такива кучета не трябва да са в детските книги.

– Нищо не им пиши, щом не разбират. Така или иначе няма да разберат. Може ли пак да ми я прочетеш?

“Битката за хубавата трева” е отличена в каталога White Ravens 2013 на International Youth Library в Мюнхен като една от 200 книги от цял свят, които си струва да бъдат забелязани. Надявам се, че и българските деца и родители ще я забележат и ще посегнат към нея с отворени сърца.

 

Вземете книгата с 10% отстъпка и безплатна доставка от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.