„Не, няма смисъл да се правя, абсолютно никакъв”.
Така започва обръщението на Лиман Франк Баум към неговите читатели през 1908 г. Дороти е обичана от всички деца героиня. След многобройни писма и идеи за още приключения на любимата Дороти, след питания какво се случва с вълшебника от Оз (макар че в моята памет звучи като „магьосника от Оз”), Баум пише нова книга, наричайки я „нашата книга” – негова и на децата, изпратили писмата. Досещате се, че това е продължение на детския роман от 1900 г. „Вълшебникът от Оз”.
Приключенията на Дороти започват с едно земетресение. Тя, впрегатният кон Джим, момчето Зеб и котето Еврика, пропадат в отворилите се пукнатини. Напускането на земята, каквато я познаваме, летенето из земните пластове и нетипичния живот, на който компанията попада, предизвикват въображението и разбира се, дават способност на животните да говорят. Първото място, на което се озовават героите, е Стъкленият град. В резултат на земетресението,в подходящия момент в града идва и пълният с магии Вълшебник от Оз. Малката, сплотена компания преминава през редица изпитания. Успява да продължи пътуването си, временно пребивава в Долината на гласовете Во и се пази от ухаещия изкушително плод дама. Срещат приятели, пазят се от невидимите мечки, влизат в пещери, срещат Горголите. Всеки път успяват да се спасят благодарение на своята сплотеност, съобразителност, умения и изобретателност. Целта на пътешествията е да се върнат обратно на земята и постепенно героите достигат до повърхността, на която ги измъква Принцеса Озма. Така обичаните персонажи на Лиман Франк Баум се връщат в познатата ни чудна Страна на Оз. Двете книги и герои се събират – за още изненади и за стари приятелства, за нови изпитания.
Световете, през които преминават под земята, са изградени с техните специфики, различия в навици и нрави на жителите им. Градовете, в които Дороти, Вълшебникът, Зеб, Джим и Еврика преминават, реализират детски мечти: да ходиш по въздуха, да нямаш емоции, да си прозрачен за другите, хората да растат по дървета и никога да не стареят, да си невидим, да летиш, да срещнеш дракончета, да се биеш и покажеш като силен. Дали има алегория със земните страни, оставям читателя да прецени.
Приключението е успешно, ако приятелите са с теб и си съумял да запазиш живота на всички – сериозното, ценно и актуално послание на книгата. В духа на българската култура, ако употребите поговорката „Сговорна дружина планина повдига”, няма да сгрешите. Приятелството е ценността, оживяваща книгата и начинът, по който всеки има принос за справяне с трудностите. Всеки се чувства на мястото си и може да разчита на всеки. Точно като онази мускетарска максима „Един за всички, всички за един”.
—
Може би като пораснал човек търся и си намирам послание в книгата. След като преодолях първоначалното си раздразнение от печатни грешки още на с. 9, се скрих в приключенията на Баум до финала им. Въздействието приятно се допълва от илюстрациите на Христо Кърджилов.
Книгата е номинирана е в наградите “Бисерче вълшебно” 2014 и ако решите да я подкрепите, можете да го направите в периода 19.03. – 30.04.2014 г.!
Автор: Петрана Петрова
