Бебето Игнат и книгите

Освен сътрудник на „Детски книги“, Искра Йорданова е майка на 2 чудесни деца – 7-годишната Ясена и 6-месечния Игнат. Ето какво ни сподели тя за особеностите на четенето с бебе и с по-голямо дете.

Игнат е само на шест месеца и половина. Дали разбира какво е книга? Не съм сигурна дали изобщо осъзнава наличието на различни видове материя – хартия, пластмаса, дърво… На него му харесва обаче да чува гласовете на обичащите го хора и следи внимателно усмивките, смеха ни, променената интонация. Заради всичко изброено, а и защото сме четящо семейство, ние споделяме с него любовта си към книгите. Как се случва това?

През първите два-три месеца тримата – Ясена (на седем), татко й и аз (на доста повече от седем) четяхме на глас детски романи. Редувахме се, а през това време бебето заспиваше в скута на някой свой родител, слушайки насън. Така прочетохме „Островът на чайките“, „Емил от Льонеберя“ и „Роня, дъщерята на разбойника“. Останах приятно изненадана, когато една вечер дъщеря ни приспа бебето сама, четейки му. Каква мила гледка бяха само – сестричето уловило братчето с едната си ръка, с другата – книжка (мисля, че беше с някакви приказки, които Ясена си беше избрала сама от училищната библиотека).

Признавам, че и вкъщи не липсват спорове относно гледането на телевизия и филмчета. Установих, че при наказание за едноседмична забрана на всякакви филмчета Ясена чете много повече от обикновено и то без никой да й предлага или да я кара насила. Това не бива да означава, че трябва да сме крайни, но може би от време на време подобни мерки са добър начин децата да се отскубнат от лесно смилаемия измислен свят на детската анимация.

Да се върна все пак на Игнат. Неговото първо докосване до книга се случи чрез подарена му гумена такава. Книжката е със заглавие „Кой какво прави“ и той наистина много й се радва, а когато стигнем до частта с кончето, защото ние не спестяваме допълнителните звуци, присъщи на нарисуваните животни, той се усмихва до уши и понякога отговаря по бебешки. Други книги, които започнахме да му даваме да държи, са тези с твърди корици. Тях не може да скъса, а определено се опитва всичко да раздели на парчета. Четем вече много пъти „Светът около нас“. Това е детска енциклопедия, в която се разказва за животните и техните местообитания. Има и бутони, които възпроизвеждат звуци от природата и не само. На мен лично са ми любими реката и птичките. Игнат се радва на всички.

Други харесвани у дома книжки, останали неподарени от времето, когато Ясена е била малка, са „Мече“ по стихове на Галина Златина и „Котенцето Рижо“ с автор Ангелина Жекова“. Да не забравяме и панорамната книжка „Трите прасенца“. С панорамните книжки и с тези с прозорчета трябва да сте много внимателни, защото се късат сравнително лесно, макар и да са направени от твърда хартия. По-ценните, които искам да запазя по-дълго в детската библиотека, чета на Игнат едва след като съм му поверила някаква играчка-гризалка, за да са заети малките му ръчички. Така двамата успяваме да разгледаме дори книги като Пчелите и „Дърветата. Защото най-доброто четене е това, което е приятно и за нас, големите.

А каква е читателката история на бебето Игнат и нговото семейство? Вижте!