„Балконът“ на Далчев оживява в книга без думи

Първият път, в който се срещнах с немите книги или с т.нар. silent books, бе на Панаира на детската книга в Болоня. Специалният конкурс, организиран всяка година и посветен именно на този тип творби, ме накара да погледна на илюстрацията като основен елемент при разказването на истории, а не просто като допълнение към думите, които толкова харесвам.

Вторият случай, в който идеята за книги без думи ме впечатли особено, бе при срещата с художника Сидни Смит на публична лекция. Той разказа как канадският писател и поет Джон Арно Лоусън написал поема, свързал се с него и казал: „Бих искал ти да разкажеш поемата ми, без моите думи.“. Така се появила книгата Sidewalk Flowers (Groundwood Books, 2015).

Ако се замислим, думите малко или много вкарват читателя в заложените от автора рамки. А изумителните истории, сътворени от въображението през рисунките, което ги доразвива при всеки следващ прочит, с всеки допълнителен детайл, попаднал в полезрението, може да бъдат обект на любопитно изследване.

И ако за възрастния читател разглеждането на илюстрациите е предизвикателство, необремененото детско око лесно забелязва малките детайли, които могат да променят голямата картина и да превърнат четенето на книга без думи в неповторимо преживяване.

Макар в последно време да се наблюдава раздвижване на пазара на детски книги у нас и навлизането на картинни издания с красиви илюстрации и малко текст, наличието на неми книги изглеждаше по-скоро немислимо, поне не и в близките няколко години.

Затова новината, че изд. „Точица“ подготвя книга без думи по стихотворение на Атанас Далчев, предизвика истинска радост сред членовете на екипа ни. „Балконът“ отваря нова врата към срещата на младата публика с книгите и със сигурност ще прокара пътя към по-доброто осъзнаване на ролята на илюстрациите в процеса на четенето.

Балконът

Дъждовна нощ над града. Постепенно кадърът се приближава и се фокусира върху минаващ по релсите трамвай и един балкон на ъгъла на сградата:

„…обикновен, но само че зазидан:

един балкон без никаква врата.“

– Атанас Далчев, „Балконът“

Сцените, развити чрез илюстрациите на Калина Мухова по сценарий на Зорница Христова, стимулират размишления за причините, провокирали Далчев да опише историята на зазидания балкон.

Изящните и изключително детайлни рисунки в графичен стил подтикват към търсенето на смисъл, провокират желание да бъдат открити всички моменти, описани от поета, подканват страничния наблюдател да стане съавтор в развитието на историята.

При първоначалния прочит ми се стори, че идеята на Зорница Христова е да събере „след дълга и невесела раздяла“ героите в „Балконът“ и да открехне вратата към евентуална развръзка, към откриването на скрития балкон от неподозиращите стопани.

Реших, че целта й е да окуражава читателите да продължат в посоката, поета от нея и смело да търсят собствен смисъл в авторовите думи, отвъд учебната програма и извън въпроса: „Какво иска да каже авторът?“, разбиран в тесния смисъл на литературен анализ, подходящ за матура.

Тъй като е най-добре да се научи от самия източник какво има предвид в работата си, ето какво сподели самата Зорница за идеята си за превръщането на стихотворението на Атанас Далчев в книга без думи:

„Като малка много ме караха да спя следобед. А аз мразех. Лежах, правех се на заспала и гледах шарките на тапета. За да не ми е скучно, мислех си за книгата, която четях (не можех да се добера до нея, защото татко се събуждаше, хаха).

А то в книгите все беди разни, хора пленени, нападнати, морски бури ги лашкат, великани се зъбят, затова зяпах шарките на тапета и си представях как влизам в сюжета и оправям всичко. Мисля, че това е естественото детско желание да развържеш възела, онова усещане за всесилност.

Стихотворението е прелестно, то е като картина, която съдържа в себе си филм.

Имаш два свята – един на светлина, друг на сянка, имаш две гледни точки, имаш тайна, имаш, ако щеш, беда – защото да живееш по-свито и грозно, отколкото можеш, е беда. И вярвам, че инстинктът на детето е да я поправи.“

Заради изумителните си рисунки към книгата, Калина Мухова бе избрана сред 74-те илюстратори от 25 държави, които участваха със свои творби в изложбата на илюстраторите по време на 55-ия Панаир на детската книга в Болоня през 2018 г.

Благодарение на нея, в края на „Балконът“ ще откриете и самия Атанас Далчев, представен като част от случайните минувачи. А когато затворите книгата, вероятно ще Ви се прииска да я държите дълго в ръце – като скъп подарък или ценен шедьовър, какъвто несъмнено е!

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg , Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.