Аз чета, ти четеш, Пловдив чете
Дни след края на „Пловдив чете“ 2022 ви споделяме разказа на Гергана Димитрова – редактор в сайта на „Детски книги“ и запален читател. Ето какви са нейните впечатления като координатор на детската програма на фестивала:
Впримчена в учебните си (по-късно – и академични) ангажименти, дълги години наблюдавах „Пловдив чете“ през далекогледа на социалните мрежи. Този юни, по време на 20-тото издание на фестивала, жълтата шатра на Литературния кът най-сетне изгря току пред мен с все отбора си от весели доброволци. Заедно ние чинно ловяхме ятата крилати брошури, справяхме се с капризите на времето и с непредвидените промени в програмата, прочетохме десетки детски книги (сред които „Цветна бъркотия“, „Рибко“, „Малки същества“). Зад микрофона ни спонтанно заставаха деца и родители, съчиняваха се истории, организираха се книжни дуети и дуели. И докато чете, Пловдив:
Гледа
- куклен театър с Ярослава и Надежда от Санкт Петербург;
- камишибай театър, воден от Светла Божилова.
Слуша
- сладкогласните възпитаници на Art Voice Center;
- младите журналисти от клуб „Любознайко“ към СУ „Димитър Матевски“;
- Никола Райков (автор на прелюбопитни книги игри), Бистра Божикова (написала романа „Руби”), Дамян Рейнов (с „Вдъхновенията на артиста”).
Взаимодейства
- отгатва плодово-зеленчукови гатанки с Петя Александрова;
- хърка на японски с Петя Кокудева;
- имитира пауни и сешоари със Зорница Христова;
Разговаря
- за емоциите с Лилия Русанова, Милена Миткова и Йоанна Темелкова;
- за скритото лице на интернет с Българска асоциация „Активни потребители“.
Изработва
- книгоразделители и оригами (с Катя Петлова от НЧ „Светлина“, с. Труд, и с Мария Петрова);
- замъци (с Магдалина Ръжева от „Детска архитектурна работилница“);
- картини, вдъхновени от Майстора на цветовете (с Кристина Тужарова).
Наситената програма, непринудената атмосфера, отговорното и приятелско отношение от страна на организатори и доброволци, ведрите мисли, обменени с водещите на представяния и работилници – това е, което прави „Пловдив чете“ толкова успешен, харесван и, в последна сметка – полезен за хората. Мечтата ми е фестивали като този да напуснат пределите на големите градове и да се реализират (може би не в същия мащаб, но с не по-малък ентусиазъм) и в други населени места в страната. За да се види, почувства, осъзнае, че четенето не е само възприемане на писмен текст, а и мислене, съ-творене, преживяване, свързване – точно това, което означава за всички ни „Пловдив чете“.
Снимки на корицата и в статията: Ванеса Попова