Антон Велчев в “Как четат бащите?”

В израз на нашата подкрепа за националната кампания “Да бъдеш родител” стартирахме рубриката “Как четат бащите?” Оказа се обаче, че четящите татковци някак се губят от нашето и общественото полезрение. Явно ще трябва да приложим всякакви тактики за откриването им, както и да получим помощ от ваша страна, за да съберем колкото се може повече добри примери на четящи бащи.

Затова ако сред вашите познати има четящи татковци (или вие самите сте такива), пишете ни на igra@detskiknigi.com, за да научим повече за читателско-родителските практики.

Обръщаме се към Антон Велчев по препоръка на колегата ни Милена Ташева. Той е татко на малката Явора и определя себе си като баща и читател. Нека видим какво сподели Антон за читателските навици и ритуали в семейството:

Обичаше ли да четеш като малък?

Аз съм еволюционист по разбиране. Не вярвам във внезапно пробудилите се читатели. При мен няма изненади, няма големи скокове в израстването и „чете много зрели за възрастта си книги”. Обичах да чета сборници с приказки, после купища индиански и пиратски романи. Помня следобедите на село с превъзходната библиотека на вуйчо ми. Антикварната книжарница до фонтаните във Варна, казваше се „Люминик Тао”, оттам съм изровил толкова съкровища.

Кой беше любимият ти литературен герой?

Винету, Алън Куотърмейн, Капитан Блъд… много са.

Наказвали ли са те заради книга?

Имах чудесен номер с книга върху учебника. Когато баща ми влезеше в стаята, мятах книгата под леглото, за целта се позиционирах в десния му край, така оставаше само учебникът, плюс прилежен аз. Не са ме хващали – чудесен рефлекс.

Баща ти четеше ли ти?

Не помня такова нещо, но ми помагаше с избора на книги от нашата библиотека. Благодарен съм му, че поддържаше хубави заглавия. Навремето беше трудно, имаше редене по опашки и дебнене за книги под рафта.

А ти четеш ли на детето/децата си и ако да – колко често?

Дъщеря ми скоро навършва две и определено обича книгите. Чета всеки ден, а напоследък инициативата е нейна.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

От малко бебенце. Без нагласата да схваща нещо. Просто гласът успокоява.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

Когато беше мъничка – не особено. Даже е важно гласът ти да е малко монотонен, за да може да заспинка. Сега обаче съм цял артист, много се старая.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Комбинирам ги. Смятам, че сегашните книжки изглеждат по-добре от нашите навремето. Не мога да повярвам освен това и че толкова се е променил езикът. Старите приказки са бъкани с архаизми, словоредът е абсурден. Не знам на лош превод ли се дължи, на що ли?

При подбора на книги за четене на детето/децата ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Подборът е много важен при мъниците. Книгата трябва да е подходяща за възрастта им. Картинките също. В общи линии е много важно картинките да следват текста. Ако не показваш илюстрации едновременно с четенето, рискуваш да загубиш бързо публиката. При избора използвам всички средства – приятели, издатели, собствен усет и знания.

“За” или “против” класическите приказки и защо?

Това е много дълга тема. Не бих прочел на дъщеря си много от приказките в сборника на Афанасиев. (Помня една, в която Баба Яга опитва от месцето на опечената й във фурната дъщеря.) При Братя Грим също има чудни находки: „Баба Хола” примерно. Класическите приказки обаче са пренесли през времето много фолклорни практики и исторически податки. Същевременно психолозите казват, че е полезно за децата героите в приказките да са отчетливо положителни и отрицателни, такива каквито са в класическите приказки.

Имате ли специални читателски ритуали с детето/децата ти?

Явора казва „тати чете” и тати започва.

Какъв слушател е детето/децата ти?

Най-чудесният, с който разполагам. 🙂

Посещавате ли с детето ти библиотеката?

Рано е, засега сме по книжарниците.

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Нямаше да попълня въпросника, ако не смятах.