Алисън Шейфър слага „Край на мита за добрата майка“
От целия процес на родителството зачеването и раждането изглежда са най-лесната част (макар все повече жени да срещат трудност и в тази фаза). След приблизително 40 седмици се оказваш с вързопче в ръце, включваш се в надпреварата за титлата „Най-добра майка“ и неусетно прецакваш ВСИЧКО. По-лошото е, че дори титлата, към която си се стремил със зъби и нокти, накрая се оказва химера!
До тези изводи достигнах по два начина – лесен и труден…
Трудният ми отне 12 години, през които отглеждах дъщеря си като цвете в саксия, обсипвах я с най-голямата си любов, с внимание, с мечти, с опити да й помогна да развие потенциала си, да израства най-хармонично, да стане…бла-бла-бла. Водена от желанието да бъда най-добрата възможна майка, се оказах с дете, готово да воюва с мен във всеки възможен момент, по всяка тема, с всички средства. Въпросите, които непрекъснато се въртят в главата ми от няколко години, са: „Как стигнах дотук? Толкова ли е лошо да даваш целия свят за детето си? Не беше ли правилно да бъда нейна приятелка, да я обгрижвам и да ѝ помагам за почти всяко нещо?“
Лесният начин открих едва преди няколко дни, когато се зачетох в „Край на мита за добрата майка: Как да загърбим стремежа към съвършенство, да си върнем здравия разум и да отгледаме чудесни деца“ на Алисън Шейфър (изд. „Колибри“). Получих отговор на всеки от въпросите си и най-вече разбрах, че митовете, с които родителите се борят в ежедневието си, осакатяват връзката с децата и превръщат стремежите към щастие в руини, които не могат да бъдат възстановени цял живот.
„Няма по-подценен дълг от дълга да бъдем щастливи. Като сме щастливи, ние хвърляме семената на безименни ползи върху света.“ – Робърт Луис Стивънсън
Алисън Шейфър е сред любимите ми експерти по въпросите на родителството. Като последовател на Адлерианската школа, тя насърчава родителите да отстъпят крачка встрани от състезателната и вертикална система, в която се възпитават огромна част от днешните деца, за да поемат по нов път – на демократичното, хоризонтално възпитание. Разликата в двата метода е сериозна и размества пластовете, тя насърчава децата да не се съревновават, а да си сътрудничат и да бъдат пълноценна част от семейството (и от обществото). Двете системи – автократичната и демократичната – са разгледани в книгата и са сравнени през чудесното чувство за хумор на авторката, която разбива всички изградени стереотипи и кара читателя да се замисли дали не върви в абсолютно погрешна посока.
Кои са най-често срещаните митове, които Алисън Шейфър разбива?
- Да се грижиш за себе си, е егоистично.
- Моите деца са собственото ми отражение.
- Бракът ми може да почака.
- Добрите майки са всеобгрижващи и всезакрилящи.
- Добрите майки винаги контролират.
- Добрите майки разрешават конфликтите между братята и сестрите.
- Само най-доброто образование за моето дете.
- Добрите майки правят живота забавен и весел.
Е, като четете този списък, нима няма нито една точка, в която да вярвате? Дори и едно-единствено „да“ ви вкарва в състезанието за титлата „Най-добра майка“ и рано или късно ще ви постави в ситуация на конфликт с децата.
Докато разнищва с брилянтно чувство за хумор митовете, на които сме се уповавали ден след ден, Шейфър неусетно преобръща светогледа на родителите.
Четейки, ще започнете да разпознавате митовете, в които сте повярвали, ще погледнете проблемите на родителството от нова перспектива и ще получите насоки как да реагирате в дадена ситуация. Тезите на Шейфър са подплатени с вдъхновяващи цитати на известни личности, а освен тях ще откриете и интересни сравнителни таблици и списъци, улесняващи доста работата ви по демократизиране на отношенията родител-дете. Може би най-важното е, че книгата носи позитивния заряд за начало на промяната, която всеки родител отчаяно желае, но не знае откъде да започне.
Алисън Шейфър гостува за втори път в България на 26 септември 2015 г. Повече подробности за лекциите ще откриете тук. Не пропускайте и останалите ѝ книги – „Скъпи, провалих децата“ и „Не, това не са глезотии“, както и интервюто с авторката.
