“Агата” – нова поредица за първата година в училище

Александра Георгиева е вдъхновяващ учител с интерес към природните науки и хубавите книги за деца. Да развива потенциала на всеки свой ученик е една от главните й цели. Интересните идеи, които й хрумват, допълват обучението в училище и превръщат децата в любознателни изследователи.

Богатото въображение на Александра й помага не само в работата: съчетано със страстта й към хубавите детски книги и таланта й да пише “по детски”, то я стимулира да измисля герои и да ги поставя в ситуации, чрез които децата хем се забавляват, хем учат, но и опознават себе си и преодоляват своите страхове.

Именно тези компоненти стоят и в основата на “Агата” – поредица от 12 истории, в които главната героиня и приятелите й учат не само за училището, но и за живота. 

Агата. Кактус в саксия (септември)

Агата е симпатично малко момиче. Живее в градчето Елша с Мама, Татко и Баба. Домашният й любимец е Балтазар – котарак, с който Агата не само играе, но и води разговори. С приятелите си Марио, Ивето и Бобчо ще бъдат в първи клас – сериозно предизвикателство, което чака да бъде преодоляно.

Преди началото на учебната година Агата научава, че на учителите се подаряват букети. Тя решава, че би искала по-скоро да поднесе на Госпожата цвете в саксия, но цветята на баба й не са подходящи за пресаждане. Затова пък в работилницата на Татко виреят кактуси и сред тях Агата намира перфектния екземпляр за своята бъдеща учителка.

На площадката децата се подиграват на идеята на Агата. Силно разочарована и разколебана, тя е готова да се откаже, но кака Ели предлага да разкажат на повече хора, за да убедят и тях. Идеята на Агата за направата на плакат е посрещната с ентусиазъм и от родителите й (главни участници в изработката), и от жителите на малкото градче. А на първия учебен ден, сред кокетните букети, се виждат и саксии с всякакви причудливи растения, които чакат да бъдат поднесени с вълнение и обич на учителите.

“Агата. Кактус в саксия” е книга, която позволява на читателя/слушателя да извлече полза в различни аспекти:

  • Справяне със страха от неизвестното

Тръгването на училище е важен нов етап в живота на децата. Те може да изглеждат щастливи и развълнувани, но под повърхността със сигурност клокочи притеснение от неизвестността. Като проследява подготовката на Агата за училище, Александра Георгиева позволява на бъдещите първолаци да видят, че не само те се притесняват. Позитивният финал носи нужното успокоение и трансформира страха в любопитство.

  • Жестовете на уважение

Да поднесеш цвете на учителя е знак на уважение. Тези знаци търпят промяна – вместо роза с панделка или двайсет огромни букета, учителката може да получи домашно изработена картичка/рисунка, приготвени от детето домашни сладки в красива кесийка или пък кактус в саксия.

Посланието на писателката е ясно: важно е жестът на уважение да е изпълнен с желание, не по задължение. Сцената с избора на цвете от градината на бабата, което да бъде пресадено, е в разрез с общоприетото схващане, че ако не си изхрчил пари в магазина за подаръка, стойността му е по-ниска. Действията на Агата и семейството й ясно посочват на децата, че стойността на даровете не се измерва с пари.

  • Грижа за природата и за личността

Като любител на природата, писателката съвсем естествено е вплела енциклопедиите за растения и динозаври в сюжета. Те изместват игрите на принцеси и супергерои, вдъхновени от анимационните филми и открехват вратата на децата към необятния свят на науката и книгите.

Екологичната тематика е застъпена силно в избора на Агата да подари цвете в саксия, но и в плаката, който тя изработва със семейството си, за да разкаже за своята идея. В него са изведени пет послания, които позволяват и на родителите, но и на учителите да говорят за грижата за природата, за собствената личност на детето и за другите около него.

Агата. Малко смелост (октомври)

Учебната година тече с пълна сила, а героинята Агата вече е свикнала с обстановката. Ентусиазирана от предстоящия празник, тя не спира да бърбори пред Татко на път за училище. Но обратно към дома в колата не седи жизнерадостната и усмихната Агата, а намусено малко момиченце.

“- Защо си толкова смръщена тогава?

– Днес Ивка пак не поиска да отговори. Госпожата я попита колко е пет минус едно, а тя нищо не каза! Ама това не е лошото! Лошото е, че Емил каза “Тази пак мълчи!”, после някой друг каза “Да! Тя никога не отговаря!”. Целият клас се разшумя, Госпожата се скара, а Ивка се разплака.”

Макар Агата да няма никакви проблеми с общуването и адаптацията в училище, тя се терзае от страданията на приятелката си и търси как да реши проблема. Задава въпроси на родителите си, ядосва се, защитава Ивка и се опитва “да влезе в обувките” на приятелката си.

Решението идва по време на празника, когато всички са маскирани. Костюмът неусетно помага на тревожната Ивка да се сдобие с малко смелост и да открие свое решение на проблема, но позволява и на главната героиня да изследва както различните характери на хората, така и различните възможности за справяне с трудностите.

“Агата. Малко смелост” е книга и за приятелството, и за различните ситуации, в които изпадаме поради различния си темперамент, нагласи, действия. Чрез нея Александра Георгиева подтиква читателите да погледнат света от друг ъгъл и да направят своите първи стъпки в емпатията.

Да виждаш света през очите на другия е в основата на успешното общуване и мъдрото вземане на обективни решения. Чрез наглед обикновената училищна ситуация писателката стимулира:

  • децата да се замислят за действията си и последиците (обиждам различния от мен и го наранявам; помагам на приятел и се чувствам щастлив);
  • родителите да си изградят готови решения, ако децата им попаднат в такава ситуация (успокояваме детето и разговаряме с него; насочваме го да потърси решение, но не се месим в работата на учителя или другите родители)
  • учителите да поставят темата за приятелството, подигравката, разбирането на другия за обсъждане в класа си и да изградят задружен екип.

Александра Георгиева подхожда с уважение към децата в своята поредица “Агата” (изд. “Мармот”). Макар да са измислени, историите й са като извадени от училищния живот и със сигурност читателите/слушателите ще могат да се припознаят в различните ситуации. Текстът е честен, но и уютен – не прикрива тревогите и притесненията, но показва, че винаги има решение.

Илюстрациите в поредицата са на Маргарита Стаменова. Черно-бели и много симпатични, те допълнително съживяват историите на писателката и помагат на децата ясно да видят Агата и приятелите й. Ако трябва да съм откровена, такива илюстрации у нас се появяват в преводните книги заради универсалния си вид и се надявам този ефект да подпомогне Агата да проговори на други езици, извън пределите на България.

Оформлението и редакцията са на изд. “Мармот”, които смело застават зад поредицата на Александра Георгиева. Внимателно подбраният шрифт, неголемият обем текст и разположението му спрямо илюстрациите превръщат книгите в чудесно четиво за децата, които са се научили да четат и търсят своите първи книги за самостоятелен прочит. Изданията ще се харесат и на по-големите ученици до 8-9 г., които ще се наслаждават на свежия и достъпен сюжет и ще погледнат с други очи на съучениците си и техните идеи. Коректорската работа на Ива Колева е допълнителен плюс за читателите.

Ако сте се учудили защо на места в отзива се споменават “слушатели”, обяснението е просто: книгата е страхотен подарък за бъдещи първолаци и е добра възможност родителите да прочетат на децата историите за Агата и да заявят за пореден път мястото си до децата – и в радост, и при предстоящи предизвикателства.

Ако искате да зарадвате първокласник с добра изненада, вземете двете книги с предварителна поръчка от сайта на изд. “Мармот” и подарък изненада!