5-те рецепти за чуден сън, които спечелиха награди

По случай 100-годишнината от рождението на Роалд Дал и вдъхновени от магическото сънищозабъркване на ГДВ ви предизвикахме да запретнете ръкави и да забъркате своята “Рецепта за най-чуден сън”. Получихме десетки шантавелски сънища от цялата страна и екипът ни беше истински затруднен да избере само 5 от тях.

Най-умели сънищозабърквачи се оказаха Радост Железарова (11г.) от Пловдив, Ева Атанасова (8г.) от София, Йоана Боянова Мирчева (4в клас, ОУ“Св. Кл. Охридски“) от Хасково, Иван Делчев Кирчев (4в клас, ОУ“Св. Кл. Охридски“) от Хасково и Кристиян Янков Желев (4в клас, ОУ “Св. Кл. Охридски“) от Хасково. Те ще получат по един екземпляр от великолепната “Изключително гнусни рецепти и други вкусни удоволствия от Роалд Дал”, осигурени от издателство “Ентусиаст”.

Благодарим на всички, които ни изпратиха своите вълшебнейски сънища, а сега ви предлагаме да се насладите на отличените творби.

 

Рецепта за “Сън наобратно”

Един ден както обикновено се събудих за училище. Стори ми се, че стаята ми е малко различна, но не обърнах внимание. Излязох навън и се запътих към автобусната спирка, но когато самият автобус пристигна, беше наобратно. Под наобратно имам предвид, че седалките бяха на тавана и се движихме с покрива на автобуса по асфалта и гумите нагоре. Спряхме на светофара, точно когато светна зелен цвят, след това светна синьо и накрая червено. Всички коли, включително и автобуса, потеглиха.

Пристигнах в училище. Забелязах, че вместо децата да носят раници, докато родителите им ги дърпат за ръка, беше точно обратното – майки и бащи викаха: “Не ми се ходи на училище, искам вкъщи!”

Помислих, че днес ще има родителска среща и тръгнах към дома. По пътя се сетих, че нищо не съм закусвала и се отбих в любимия си ресторант за риба. Когато влязох, си поръчах на сервитьорката пъстърва. Тя ми отговори, че няма такова нещо в ресторанта. След това си поръчах шаран. Този път ядосано ми извика:

– Млада госпожице, ако си мислите да се шегувате, това не е мястото! Та кой ли изобщо яде риба?! Огледах се. Всички ядяха злато в най-различни форми и изглежда много се мъчеха. Попитах:

– Но, госпожо, ресторантът не се ли казва “Златната рибка”?
– Да – отговори ми тя.
– А не се ли продава риба?
– Не, името на ресторанта се свързва повече със “златната”, отколкото с “рибка”.
– Е, добре. Много ви благодаря!

След това си тръгнах още по-гладна.

Запътих се към парка. Когато пристигнах, заварих не деца, а баби и дядовци по люлките. Общата картинка беше такава: три баби скачаха на въже, няколко дядовци играеха футбол, петгодишни момченца четяха вестници по пейките, а на чешмата вместо гълъби както обикновено, имаше три мечки, които пиеха вода.

В началото ми беше забавно, но сега се уплаших. Не можех да помоля за помощ седемгодишното момченце, облечено като полицай, което тъкмо се приближаваше към мен. То ми каза:

– Миличка, време е за ставане!

Събудих се.

Радост Железарова, Пловдив

 

Рецепта за “Страносън”

Слагаме за основа Страносън. Забождаме по края несъществуващи роднини и места – Небрат, Нечичо, Небаба, Неград и т.н. Поставяме в центъра един Космогент на неФнеБнеР с телефон в ръка. Отгоре, без определен ред, посипваме Кучериби, Рибокучета, Заекопепауни, Икласури. Ето какво се получи:

Беше късна нощ. Ним тъкмо беше седнала на дивана да чака своя ред за банята, както обикновено преди сън, но заспа. Засънува най-фантасмагоческия сън, който ѝ се беше присънвал за нейните десет години. Ним видя себе си в стаята си, заедно със своя небрат близнак Лантър (какъвто тя всъщност нямаше), да подреждат два големи куфаранеца – вид куфари, които се носят на гърба като раници. Отдолу майка им извика:

– Деца, готови сме. Тръгваме. Свалете си багажа!

Двамата метнаха куфаранците на гръб и бързо слязоха по стълбите. Татко им помогна да настанят багажа и себе си в колата. Ним и Лантър заминаваха да прекарат лятната ваканция в дома на своя нечичо Лантър (какъвто Ним нямаше и изобщо нямаше нито един представител с име Лантър в семействойто си, та какво остава за цели двама).

Късно вечерта пристигнаха в дома на своя нечичо в един красив неград. Мама и татко отпътуваха обратно още същата вечер. На следващата сутрин нечичо Лантър тръгна на работа и поръча на Ним и Лантър да не чупят нищо в некъщата. Един час по-късно нетелефонът в некъщата позвъня. Ним вдигна и попита кой е. Гласът се представи като Космогент на неФнеБнеР, т.е. неФБР, и обясни, че нечичо е извършил престъпление (както по-късно се разбра нечичо беше натопен за обир на Небанката) и трябва да го арестуват.

Ним и небрат й Лантър тръгнаха да търсят нечичо Лантър, но не знаеха как да стигнат до него и се загубиха в една незнайна негора. Започна да се стъмва, когато разбраха, че не могат да намерят път, който да ги изведе извън гората.

През това време нечичо се прибра и видя,че децата ги няма. Търси ги из целия неград. Когато не успя да ги открие там, се сети, че са се загубили в незнайната негора. Той влезе в нея с нефенер в ръка и викаше децата. Бързо ги намери и на път към къщи, те му обясниха защо го търсят. Всички решиха, че ще се приберат да си съберат багажа и да се скрият някъде, докато се докаже, че нечичо е невинен.

Щом пристигнаха пред къщата,там вече ги чакаха Космогенти-нефеберенци. Арестуваха нечичо, а на децата обясниха, че те ще се погрижат за тях и ще ги настанят в детски Дом-страшом, докато разследват нероднината им.

Изведнъж от нищото излезе една летяща чиния и две щипки хванаха децата и ги качиха на борда. Посрещна ги едно момче и обясни, че са в безопасност и всъщност ще бъдат спасени. Със скоростта на светлината се придвижиха до един щит около планетата Земя. Веднага щом кацнаха, летящата чиния, момчето, Ним и Лантър станаха невидими за всякаква техника за наблюдение от Земята.

Децата се носиха върху щита по повърхността на една Странонета – Небивалета. С интерес наблюдаваха това изумително място, което приличаше на Земята – със суша, въздух и вода, но имаше най-странните същества. В морето плуваха Кучериби и Рибокучета – едните с глави на риби и тела на кучета, другите с глави на кучета и тела на риби. Тези две групи същества много се мразеха и постоянно воюваха, защото не можеха да се разберат кой е по-красив.

В морето можеха да се срещнат и Икласури (русалки наобратно) с тела на риби и човешки крака. Дори да е трудно да си го представи човек, те бяха наистина красиви създания.  По поляните скокотяха – ту подскачаха, ту летяха – Заекопепауни (зайчета с опашки на пауни и крила на пеперуди). По дърветата висяха дребни същества с шарени като дъга козинки,които се наричаха Бонбонояди. За тях беше известно, че са способни да ти бръкнат в джоба без да разбереш и да ти откраднат бонбоните, ако се осмелиш да носиш такива в Странонета-Небивалета.

Ним тъкмо беше чула историята за шарените същества и се сети за бонбона в червена хартия,който беше сложила в джобчето на ризата си, когато вече беше късно. Един дебел Бонбонояд се хвърли на врата й и уви опашка около лицето й. Ним усети, че нещо я гъделичка по носа и отвори очи. Мама я будеше за училище.

Ева Атанасова, София

 

Рецепта за сок „Щастосън“

Ще ви трябват: чаша мляко, лъжичка мед, щипка щастие и щипка човечество.

Първо вземете чашата с мляко. В нея прибавете лъжичка мед за приятен вкус.

Прибавете човечество! Внимавайте да не го забравите,че без тази важна добавка няма да има хора и ще останете сам. Никак не е приятно човек да е сам!

Добавете щипка щастие, разбъркайте и изпийте получения сок! Препоръчвам ви да пиете на бавни глътки – по-полезно е. След последната глътка, легнете веднага и ще сънувате чудни сънища. Снощи изпих чаша от тази вълшебна смес и ето какво сънувах:

Незнайно как попаднах на огромен остров. Огледах се и видях двуетажна къщичка с табелка „Къщата на Йо-йо“. Колко бях щастлива, че тази къщичка е моя! Ослушах се и чух хавайска музичка. Тръгнах към къщичката и на прага ме посрещна момиче на моята възраст.

– Добре дошла в Хаваите, Йо-йо! Аз съм твоята нова приятелка Хавая. Тук ще живееш десет часа и…

– Чакай! Как така десет часа? – изплашено я прекъснах аз. – Знаеш ли как ще ми липсват моите приятели от Хасково, баба, дядо, мама, тате…

– Ставай, Йо! Време е за училище – чух сладкия глас на мама.

Събудих се, осъзнах, че съм сънувала и веднага си помислих: „Какво ли ме очакваше в къщичката ми в Хаваите?“ Е, нищо! Скоро отново ще забъркам от вълшебната си смес и… може би ще разбера.

Йоана Боянова Мирчева, ОУ“Св. Кл. Охридски“ – Хасково

 

Рецепта “Ирван – момчето от джунглата”

Ирван живееше сред животните, които много го обичаха, защото той винаги им помагаше. Веднъж незнайно откъде и как в джунглата посред бял ден долетя бухал. Разбуха се и на всички съобщи новината, че зъл магьосник засял семената.

Ще попитате: “Кои семена?“ Ще ви отвърна : „Как кои? Семената на лошите сънища.“

Затичал се Ирван след бухала, животните хукнали след Ирван. Отишли на мястото, където били засети семената, но… вече било късно. Семената поникнали и лошите сънища се разпръснали из цялата джунгла.

Животните много се притеснили, но Ирван казал, че може да ги залови.

– Ще направим ласо за улавяне на сънища – съобщил той.

– Как? – попитали разтревожените животни.

Ирван помислил и казал:

– Ще имаме нужда от сънливо дърво и хъркаща мрежа. Дървото ще намерим в най-потайните части на джунглата, а мрежата ще измъкнем от дълбините на морето.

Речено, сторено! Бухалът литнал към потайни  места и донесъл сънливо дърво. Една малка, почти незабележима рибка, се гмурнала надълбоко в морето и донесла хъркаща мрежа.

Ирван направил ласо, метнал го нависоко и уловил всички лоши сънища. Затичал се към къщата на злия магьосник, метнал сънищата в дома му и …

Какво станало после ли? Злият магьосник цяла година сънувал кошмари, сънувал най-големите си страхове. Дали е станал добър или не, приказката не казва, но за него вече никой нищичко не чул.

Иван Делчев Кирчев, ОУ“Св. Кл. Охридски“ – Хасково

 

Рецепта за весел сън “В Космоса”

Добър вечер! Казвам се Кристиян, но май е по-правилно да ме наричат Веселосънчо, защото сънувам предимно весели сънища. Чувал съм, че някои сънуват кошмари, а аз си имам рецепта за весели сънища и реших да я споделя, защото съм истински приятел.

Ето какво правя аз. Всеки ден вземам по две лъжици приключения, една чаена чаша забавление и подарявам най-малко деветдесет и девет усмивки. Гарантирано добър резултат!!!

В последния ми сън бях в Космоса. Нали съм си откривател, намерих една неоткрита и никому неизвестна държава. Заживях в нея. Отглеждах си космически жираф и лъвче. Жирафът за удобство (нали е висок), а лъвчето вместо куче пазач.

Най-верният ми другар бе мускетарят Вартанян. С него се забавлявахме по цели дни и нощи. Хапвахме сладко от всички забранени за деца лакомства, но нали бяхме в безтегловност, не се притеснявахме, че сме спортисти и трябва да внимаваме за своето физическо състояние и добра форма.

Един ден ни поканиха на парти на Марс. Изпратиха специална ракета, за да ни вземе. Тя се задвижваше от шоколадов сироп, любимото питие на Вартанян. Докато аз се веселях на партито, моят верен другар бе изпил горивото на ракетата и… останахме на Марс. Ами сега? Как да се върнем обратно?

Зароних горчиви сълзи и… изведнъж се събудих. Бях на Земята. В моята си стая. Възглавницата ми бе мокра от истински сълзи. Разбрах. Най-добре е у дома! Добре, че не останахме в Космоса!

Приятни сънища, мои нови приятели! Весело завръщане от страната на сънищата!!!

Кристиян Янков Желев, 4в клас, ОУ “Св. Кл. Охридски“ гр. Хасково