5 причини митовете, легендите и народните приказки да устояват на времето
Всички пазим спомени от приказките, които са ни разказвали или чели като малки деца. Мнозина от нас и досега са запленени от различните митове – от добре познатите гръцки до екзотичните митове на северноамериканските народи.
На какво се дължи притегателната им сила и защо продължават да въздействат на читателите стотици и хиляди години след създаването си? Шотландската писателка Наоми Хауърт представя своите пет причини митовете, народните и вълшебните приказки да издържат тестовете на времето (изт. „Scottish Book Trust“).
1. Народните и вълшебните приказки създават чувство за принадлежност към място, култура и история
Същността и усещането за дадено място могат да бъдат уловени по емоционален начин чрез народните приказки. Тъй като съм израснала в Шотландия, моите любими приказки са тези за селките (полухора, полутюлени). Тези същества прпоменят формата си – могат да свалят тюленската си кожа и да се превръщат в хора. Има много истории за селки, които се установяват сред хората, но последствията са лоши. Приказките за селките улавят дивата красота и самотата на любимите ми места по света.
Когато ги проучвах, като четях “Stories by Firelight” от Шърли Хюс, попаднах на разказ за жени в Оркни, които рисуват кръст върху гърдите си преди да доближат водата, за да пропъдят селките. Това е впечатляващ поглед към историята на една общност, културата й, силата и вярата в приказките и фолклора.
2. Те са доказателство за силата и широтата на въображението
Много митове дават фантастични обяснения за различни природни феномени. Защо да не обясним невероятното по невероятен начин?
Един от любимите ми примери е митът за Хадес и Персефона от гръцката митология. Персефона е открадната от Хадес в Подземното царство, защото иска да се ожени за нея. Майката на Персефона – богинята на земята Деметра, толкова се натъжила, че всички растения повехнали. Персефона се влюбила в Хадес, но огряната от слънце земя също й липсвала, затова се взело решението времето й да бъде разделено между двата свята. Когато Персефона се връща на земята, Деметра е толкова щастлива, че всички растения разцъфват, но когато тя се върне в Подземното царство – умират. Ето го обяснението за лятото и зимата.
Народните приказки пък разказват по най-интригуващия и творчески начин за природата на животните. Една от най-важните за мен книги в детството беше “Greedy Zebra” („Лакомата зебра“) – смешна история за начина, по който зебрите са получили окраската си.
3. Те служат като силен морален компас
От приказките можем да научим много за това кое е грешно и кое – правилно, как да се отнасяме с другите и как да вярваме в себе си. Те са начин и децата, и възрастните да научат за последствията от изборите и действията, като им се остави място за разсъждение и дискусия.
Най-важното е, че приказките представят на децата идеята как един ден в живота ще се сблъскат с тежки времена, и същевременно им предоставят разбирането и инструментите, чрез които ще ги преодолеят. Очевиден пример са приказките на Братя Грим. Самите те са доказателство за дълголетието на приказките и са преразказвани от всички, като се започне от Филип Пулман, та чак до Уолт Дисни.
4. Могат да ни обединят чрез вечните си и универсални послания
Приказките не познават бариери, не се интересуват от възраст, раса, произход или пол. В същността си народните и вълшебните приказки са разкази за човешката природа – нейната сила и слабост, и засягат универсални въпроси. В свят, в който се издигат все повече стени, сякаш е по-важно от всякога да споделяме радостта и изпитанията на човешкия опит чрез простите, но силни средства на разказването истории.
5. Те ни сближават с предишните поколения
Приказките не само ни сближават в настоящето, но ни дават и неразривна връзка с миналото. Баба ми, която беше наполовина рускиня, четеше много руски приказки на мен и сестрите ми. Това ни даде чувство на близост с руската ни култура и произход, които иначе ни изглеждаха далечни.
Особено любима ми беше приказката за Баба Яга – вещица с метални зъби, която яде деца и живее в къщичка на кокоши крака. Страховита и вълнуваща история, особено когато баба ми скърцаше със зъби на съответните реплики, докато четеше.
Превод: Ива Анастасова