5 причини митовете, легендите и народните приказки да устояват на времето

Всички пазим спомени от приказките, които са ни разказвали или чели като малки деца. Мнозина от нас и досега са запленени от различните митове – от добре познатите гръцки до екзотичните митове на северноамериканските народи. На какво се дължи притегателната им сила и защо продължават да въздействат на читателите стотици и хиляди години след създаването си. Шотландската писателка Наоми Хоуарт представя своите пет причини митовете, народните и вълшебните приказки да издържат тестовете на времето пред шотландската организация за насърчаване на четенето Scottish Book Trust.

1. Народните и вълшебните приказки създават чувство за принадлежност към място, култура и история

Същността и усещането за дадено място могат да бъдат уловени по емоционален начин чрез народните приказки. Тъй като съм израснала в Шотландия, моите любими приказки са тези за селките (полухора, полутюлени). Тези същества прпоменят формата си -могат да свалят тюленската си кожа и да се превърнат в хора. Има много истории за селки, които се установяват сред хората, но последствията са лоши. Приказките за селките улавят дивата красота и самотата на любимите ми места по света.

Когато ги проучвах, четейки “Stories by Firelight” от Шърли Хюс, попаднах на разказ за жени в Оркни, които рисуват кръст върху гърдите си преди да доближат водата, за да пропъдят селките. Това е впечатляващ поглед към историята на една общност, културата й, силата и вярата в приказките и фолклора.

2. Те са доказателство за силата и широтата на въображението

Много митове дават фантастични обяснения за различни природни феномени. Защо да не обясним тези невероятното по невероятен начин? Един от любимите ми примери е митът за Хадес и Персефона от гръцката митология. Персефона е открадната от Хадес в Подземното царство, защото иска да се ожени за нея. Майката на Персефона – богинята на земята Деметра – толкова се натъжила, че всички растения повехнали. Персефона се влюбила в Хадес, но огряната от слънце земя също й липсвала, затова се взело решението времето й да бъде разделено между двата свята. Когато Персефона се връща на земята, Деметра е толкова щастлива, че всички растения разцъфват, но когато тя се върне в Подземното царство – умират. Това е обяснението за лятото и зимата.

Народните приказки пък разказват по най-забавния и творчески начин за природата на животните. Една от най-важните за мен в детството беше книжката “Greedy Zebra” (“Лакомата зебра”). Много смешна история за начина, по който зебрите са получили окраската си.

3. Те служат като силен морален компас

От приказките можем да научим толкова много за това кое е грешно и кое правилно, как да се отнасяме с другите и как да вярваме в себе си. Те са начин и децата, и възрастните да научат за последствията от изборите и действията, като им се остави място за разсъждение и дискусия. Най-важното е, че приказките представят на децата идеята, че един ден в живота ще се сблъскат с тежки времена, и същевременно им предоставят разбирането и инструментите, чрез които ще ги преодолеят. Очевиден пример са приказките на Братя Грим. Самите те са доказателство за дълголетието на приказките и са преразказвани от всички, като се започне от Филип Пулман, та чак до Уолт Дисни.

4. Могат да ни обединят чрез вечните си и универсални послания

Приказките не познават бариери, без значение на възраст, раса, произход или пол. В ссъщността си народните и вълшебните приказки са разкази за човешката природа – нейната сила и слабост, и засягат универсални въпроси. В свят, в който се издигат все повече стени, сякаш е по-важно от всякога да споделяме радостта и изпитанията на човешкия опит чрез простите, но силни средства на разказването истории.

5. Те ни сближават с предишните поколения

Приказките не само ни сближават в настоящето, но ни дават и неразривна връзка с миналото. Баба ми, която беше наполовина рускиня, четеше много руски приказки на мен и сестрите ми. Това ни даде чувство на близост с руската ни култура и произход, които иначе ни изглеждаха далечни. Особено любима ми беше приказката за Баба Яга – вещица с метални зъби, която яде деца и живее в къщичка на кокоши крака. Страховита и вълнуваща история, особено когато баба ми скърцаше със зъби на съответните реплики, докато четеше.

Превод: Ива Анастасова