Умът и съзнанието са най-голямото човешко богатство. Там са стаени спомените, там се вихри въображението; там се изчисляват сложни математически и социални задачи, там разцъфтяват емоциите. Ала понякога не всичко работи, както се предполага. Понякога възникват смущения, които променят не само личния живот, но и този на близките и приятелите.
Предлагаме няколко силни заглавия с фокус върху, уви, често срещани в ежедневието психични и ментални състояния.
„Спомени от гората: Мемоарите на Фердинан Къртичев“ от Микаел Брeн-Арно, изд. „Мармот“
Арчибалд Лисичков живее в село Краснокорие и притежава семейна книгопродавница, разположена в стар дъб. Там животните носят написаните от тях самите книги, затова често от всяко заглавие има само по един екземпляр. Веднъж, подразнен от клиент, Арчибалд не обръща внимание на случаен купувач и избраната от него книга. Само ден по-късно в книжарницата влиза Фердинан Къртичев и се заема да намери своята книга – тази, в която е описал живота си. Едва тогава Арчибалд си спомня, че именно това е продадената от предишния ден книга. Фердинан е сломен, защото с възрастта спомените му се изплъзват, а мемоарите са единственият начин да си припомни скъпи хора и събития.
Приказната история е сполучлив избор за деца между 8 и 11 години.
„Изгубеният кит“ от Хана Голд, изд. „Таралеж“
11-годишният Рио пристига в Калифорния, за да остане известно време с баба си. „Еха!“, би си казал всеки: топло време, широки плажове, огромен ширнал се океан и баба, която с готовност приготвя палачинки и гофрети за закуска. За Рио обаче това гостуването съвсем не носи радост, защото го налага сериозната болест на майка му и настаняването й в болница за дълго време. Тя не страда от вирус или настинка, а от дълбока тъга, която понякога я оставя в ступор, неспособна да се погрижи за себе си или детето си. Затова, така малък, Рио заема ту ролята си на дете, ту тази на родител.
Книгата е подходяща за читатели между 11 и 13 години.
“Момчето, което отвлече дядо си” от Андреас Щайнхьофел, изд. „Прозорец“
Дядото на Макс все по-често губи паметта си, затова бива настанен в специален старчески дом. Момчето се страхува, че обичният му дядо скоро ще забрави за него и няма да може да си го спомни. Така Макс решава да отвлече дядо си от дома за един ден – безспорно твърде дръзка идея. Заедно с тях от дома тръгва и г-ца Шнайдер и тримата заедно се впускат в приключения.
Книгата е затрогващ разказ за деменцията и ще бъде оценена от читатели между 8 и 12 години.
“Клубът на странните деца” от Петра Соукупова, изд. „Персей“
Мила, Петър, Кафка и Катка са деца съвсем не като всички други. Единият е твърде пълен, другият се развива бавно, третият има проблеми с вниманието и концентрацията…Те обаче имат нещо общо – чувството за отритнатост и нещастие. Така се заформя и „Клубът на различните деца“. Историите им са напълно реалистични и ще докоснат децата между 10 и 13 години.
„Домашни правила“ от Джоди Пико, изд. „Enthusiast”
Джейкъб Хънт е умен тийнейджър, запленен от криминалните казуси и разследвания. Той има ясно установени навици и знае точно как ще премине всеки ден, дори какъв цвят ще бъде храната му. Джейкъб няма приятели, защото не може да общува „нормално“ и емоциите на другите за него са истински неразгадаем случай. С други думи, той носи синдрома на Аспергер. В града обаче се случва истинско убийство и следите водят до Джейкъб. Той избягва да гледа полицаите в очите, не показва очакваните от него чувства, в гласа му няма съчувствие. Все белези, нормални за синдрома, но достатъчни, за да наведат на мисълта, че именно той е извършил убийството. Ами ако наистина го е направил?
Романът описва изключително добре както самият синдром на Аспергер, така и трудностите пред всички страни – Джейкъб, майка му, брат му и обществото. Книгата е предложение за по-големите читатели на 14-15+ години. Макар и извън тираж, „Домашни правила“ може да бъде открита в библиотеките.
Надяваме се изброените заглавия да донесат повече разбиране. Приятно четене!
