143 години от гибелта на Христо Ботев

„Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и сила мъжка…“

(из „Хаджи Димитър“, Хр. Ботев)

На днешния ден отбелязваме 143 години от кончината на един от великите български класици – Христо Ботев – автор на стихотворения, проза и фейлетони и борец за освобождението на България от Османско владичество. Ботев загива привечер на 1 юни 1876 г. (20 май 1876 по стар стил) в едно от тежките сражения във Врачанския балкан, а всяка година на 2 юни със сирени в памет на великия революционер българите засвидетелстват почитта си към паметта му и към тази на хилядите загинали за свободата по време на Руско-турската освободителна война.

Роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, но по-късно се завръща в Калофер и продължава учението си под ръководството на своя баща. През 1863 г. завършва калоферското училище и през октомври същата година заминава за Русия, където се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. Христо Ботев се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано и първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния, като в един период съжителства с Васил Левски. Работи като печатар при Любен Каравелов, а по-късно става редактор на в. „Знаме“. През 1875 г. излиза и стихосбирката на Ботев „Песни и стихотворения“.

През 1876 г. Христо Ботев събира чета и с нея се отправя от Румъния към България, за да подкрепи освободителното движение. Четата се качва на парахода „Радецки“ и заставя капитана му да ги остави на българския бряг. Оттам се отправят към Стара планина. На 20 май 1876 г. е последното тежко сражение на Ботевата чета, а революционерът е пронизан с куршум в челото.