10 любими книги, за които сме писали през 2012 г. (10 години Detskiknigi.com)
През годините сме открили стотици любими страхотни, весели, тъжни, вдъхновяващи, красиви и запленяващи детски книги. За много от тях сме написали отзиви, а за други не намираме точните думи, с които да ги опишем смислено, но ги препоръчваме непрестанно.
Решихме да изберем по 10 книги за всяка година, откакто сайтът съществува, за които сме писали отзиви. Изборът ни е изключително труден, разбира се. Надяваме се част от книгите да са любими и на вас, а други – да откриете тепърва.
Открихме Туве Янсон и нейните мумини именно през 2012 г. За съжаление в детството си не сме попадали на муминските истории и бяхме доста изненадани да разберем, че има издания на български преди 1989 г. Цялото муминско семейство ни е любимо, но като че ли най-много ни харесва приключенският дух на татко Мумин.
Не знаехме нищо за него и живота му на младини, докато не прочетохме „Мемоарите на татко Мумин“ (изд. „Дамян Яков“). Неговите записки се оказаха много интересни – изпълнени със смели решения, съдбовни срещи и приключения както на земята, така и под водата. Особено ми допадна неговата философия в мемоарите си да се придържа към истината, освен когато е прекалено скучна.
За разлика от останалите книги за мумините, „Невидимото дете” (изд. „Дамян Яков“) не е роман, а сборник с разкази. В него Туве Янсон ни разказва девет истории. Всички те се случват в света на мумините, въпреки че нашите добри познайници не участват навсякъде. Сборникът предлага разнообразие от увлекателни и провокиращи размисъл истории, разказани по скандинавски меланхолично.
2012 беше годината, в която се запознахме и с немирното котараче Финдъс и неговият дядо Петсън. В следващите години историите на Свен Нордквист за двамата приятели бяха едни от най-четените и разглеждани у дома.
Финдъс е очарователен образ – пакостлив, хитър, енергичен и комичен като всяко малко дете. Картинните книги са илюстрирани от самия Свен Норквист и са пълни със забавни подробности, които са идеалният повод да развивате визуалната грамотност на децата си.
Истината е, че всяка от историите е много забавна, ситуациите са близки до ежедневието, а реакциите на Финдъс са познати на децата, защото и те най-често реагират по същия начин. Най-любимата ни книга от поредицата е „Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс“ (изд. „Фют“). Като използва една обичайна ситуация, Нордквист с много хумор разкрива на децата истински важните неща в отношенията между хората.
Книгите от библиотека „Славейче“ са предназначени към начинаещите читатели, които още не се чувстват уверени в уменията си за четене и имат нужда да се упражняват. Не е нужно упражненията да бъдат скучни и отчайващи.
Всяка от книгите в поредицата включва по 3 увлекателни приказки с едър шрифт, подходящ за неуверените читатели и множество игри и въпроси в края, с които младите читатели да проверят дали са прочели текста с разбиране. „Приказки за великани“, „Приказки за коне и понита“, „Приказки за дракони“, „Приказки за динозаври“, „Приказки за животни“, „Приказки за кучета“, „Приказки за вълшебни замъци“ и „Приказки за детективи“ – всички тях използвахме с неуверените читатели у дома, за да развием уменията за четене.
„Весела чета с боси крачета“ на Зоя Василева (изд. “Жанет 45”) е едно от най-добрите ни попадения през далечната 2012 г. Поетесата пише с особено остроумие и извънредно чувство за хумор, като заема позицията на детето.
Изумителните илюстрации и хитроумното оформление на Яна Левиева превръщат изданието в задължително за колекционерите.
Още една книга с илюстрации на Яна Левиева е сред фаворитите ни за годината. „Кръстьо частен детектив. В долната земя“ от Юлия Спиридонова (изд. „Фют“) ни изненада с чувството си за хумор и с препратките към познати и обичани български приказни герои.
Това беше първата ни среща с Юлия Спиридонова, която постави основите на искреното ни възхищение към нейната смелост да пише за децата – прямо, честно, забавно и с огромно уважение.
Именно през 2012 г. в полезрението ни се появи и „Дневникът на един Дръндьо“ от Джеф Кини (изд. „Дуо дизайн“). С идеята да припомни на съучениците си от гимназията какво са преживели в онези години, Джеф Кини създава своя герой и изпраща ръкописа в издателството. Казват му, че е написал отлична книга за деца и така се появява един от най-големите хитове до днес.
Когато попаднахме на първата книга, родителите около нас отхвърляха книгата само заради заглавието. Ние обаче се впечатлихме от сюжета, който съвсем ясно показва ученическите години, ако сме готови да излезем от ролята на достопочтени възрастни и прочетем историята на Грег Хефли. Хареса ни и фактът, че неуверените читатели са склонни да започнат своя читателски път именно чрез това издание. (Трудно е да скочиш на 2 метра височина, ако не си тренирал, нали?)
Друга книга, която ни подсказа, че може да провокира желанието на децата да четат повече, е „Детективи с машина на времето. Заговор в града на мъртвите“ от Фабиан Ленк (изд. „Фют“).
Три деца откриват в библиотека специална машина на времето, с която пътуват назад в историята и разкриват загадки. Освен вълнуващия сюжет, поредицата се оказа и пълна с полезна информация и препратки, с които децата учат по-лесно.
„Заговор в града на мъртвите“ ни вдъхнови по-късно да организираме „Читателска щафета 2“, а добрата новина е, че книгите започват да излизат отново, след като дълги години бяха налични само в библиотеките.
Друга поредица, която също ни подсказа, че децата искат да четат интересни книги, е „39 ключа“ (изд. „Егмонт“). Написана от различни автори, всяка част повежда героите по света в ожесточена надпревара за събиране на тайнствени ключове. От отзивите ни, писани през 2012 г., избрахме „Отвъд гробницата“ заради страстта ни към Древен Египет.
Последна в списъка, но не и по важност, е историята на едно чудато същество, което се се страхува да задава въпроси и да търси отговори. „Мистър Фини и светът с главата надолу“ от Лаурентин ван Оранйе (изд. „Сиела“) е сред книгите, довели до щастливи срещи, които пък са допринесли за днешния облик на сайта и фондацията ни.
Мистър Фини си живее спокойно, докато не се среща с Розово пиперче и не вижда на смартфона й снимки на ледени пустини, зелени пейзажи и дори флагче, забито на морското дъно. Книгата е със силна екологична насоченост – Лаурентин ван Оранйе, освен принцеса на Нидерландия, е и екоактивист. Не пропускайте да прочетете и интервюто ни с впечатляващата дама.
Ако сте пропуснали да научите какво постигнахме през изминалите 10 години, прочетете статията. 🙂